25.05.2006 г., 21:41

Колко тъжно

1.3K 0 0
Колко тъжно само, избра нея пред мен,
колко е мрачно само, за мен няма ден.
Как нежно ме гледаше в очите,
как искам мечти да имам... но те са убити.
Защо тя, а не аз съм с теб сега?
Защо не мен, а нея целуваш в нощта?
Дали ме обичаше истински ти,
дали устата ти ми шепнеше само лъжи.
Не те упреквам, че нея пред мен избра,
не те и упреквам, че всичко това било е игра.
Може би имал си чувства към мен...
Не толкова силни, но е имало ден,
в който си мислил за мен...
Може би играел си с чувствата ми,
смеел си се когато аз се радвам, подигравал си се.
А може би просто беше задължен да избереш нея.
Знаел си, че не спирам за теб да копнея.
Знаел си, че ти си всичко за мен на този свят,
че те обичам, че няма друг на тази земя.
Но... но защо говоря?
Нали сега си с нея...
а аз продължавам да копнея,
но... но защо копнея?
аз дори не трябва да живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елен Ривес Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...