20 мар. 2004 г., 21:03

Колкото бутилка вино

1.9K 0 0


Подпалих си сълзите

и усетих мириса на изгоряло.

Посече ме,

и тялото ми стана още по –студено.

След сълзите

подпалих и дланта,

а след това ръката.

Боли ме,

много ме боли.

Сега косата.

Косата не боли.

С брадва ме посичаш.

Престани!

Боли!

Не можеш да се посечеш от мен.

Недей!

Боли!

 


Прежалих се и тази нощ,

прежалих я и тази нощ.

След туй ще дойде ден.

Без вино,

без поети.

Без главоболие,

без рима.

Ще дойде ден,

и нощ,

Добро,

и зло.

Ще мине всичко,

всеки ще си мине.

А ти ще тропаш някъде с крак.

Гласът ти все по- слабо ще се чува.

Ще викаш,

молиш,

ще повикаш.

Гласът ти все по- слабо ще се чува.

 


Ръждясала любов.

Пиянство.

Уж моят глас-

а пъди ме.

Недей, вземи ме.

Идилии,

за обич.

Не, скимтене,

цвърчене,

пискуане,

квичене,

не е обич.

Ръждясала любов.

 


Недей,

млъкни!

Сега боли,

след малко продължи,

но не сега,

мълчи.

След още мъничко,

след много малко,

когато вече не боли,

когато нищичко не помня,

когато няма сълзи.

Почакай.

Спри.

Не още,

само мъничко.

Сега боли.

 


Миличък,

така тежиш.

Дръпни се малко настрани.

Така.

Сега ме прегърни.

Обичам те.

Млъкни,

не ми повтаряй, че и ти.

Помилвай ме,

Сега ме целуни.

Така.

Сега не ми тежиш.

Сега ме прегърни.

 


Не съм те викала аз тази нощ.

Защо дойде?

Разбрахме се, нали?

Ще идваш когато те викам.

Сега нямам нужда от теб.

Не, не, дума да не става.

Тръгни си.

Друг път.

На някой друг път.

Нов път.

Не съм те викал.

Тръгвай си,

Сега ще спа.

А ти не стой на прага-

ще настинеш.

 


Не се погребвай.

Не занеш ли-

погребват мъртъвците.

         11.96г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Н.И. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...