20.03.2004 г., 21:03 ч.

Колкото бутилка вино 

  Поезия
1474 0 0


Подпалих си сълзите

и усетих мириса на изгоряло.

Посече ме,

и тялото ми стана още по –студено.

След сълзите

подпалих и дланта,

а след това ръката.

Боли ме,

много ме боли.

Сега косата.

Косата не боли.

С брадва ме посичаш.

Престани!

Боли!

Не можеш да се посечеш от мен.

Недей!

Боли!

 


Прежалих се и тази нощ,

прежалих я и тази нощ.

След туй ще дойде ден.

Без вино,

без поети.

Без главоболие,

без рима.

Ще дойде ден,

и нощ,

Добро,

и зло.

Ще мине всичко,

всеки ще си мине.

А ти ще тропаш някъде с крак.

Гласът ти все по- слабо ще се чува.

Ще викаш,

молиш,

ще повикаш.

Гласът ти все по- слабо ще се чува.

 


Ръждясала любов.

Пиянство.

Уж моят глас-

а пъди ме.

Недей, вземи ме.

Идилии,

за обич.

Не, скимтене,

цвърчене,

пискуане,

квичене,

не е обич.

Ръждясала любов.

 


Недей,

млъкни!

Сега боли,

след малко продължи,

но не сега,

мълчи.

След още мъничко,

след много малко,

когато вече не боли,

когато нищичко не помня,

когато няма сълзи.

Почакай.

Спри.

Не още,

само мъничко.

Сега боли.

 


Миличък,

така тежиш.

Дръпни се малко настрани.

Така.

Сега ме прегърни.

Обичам те.

Млъкни,

не ми повтаряй, че и ти.

Помилвай ме,

Сега ме целуни.

Така.

Сега не ми тежиш.

Сега ме прегърни.

 


Не съм те викала аз тази нощ.

Защо дойде?

Разбрахме се, нали?

Ще идваш когато те викам.

Сега нямам нужда от теб.

Не, не, дума да не става.

Тръгни си.

Друг път.

На някой друг път.

Нов път.

Не съм те викал.

Тръгвай си,

Сега ще спа.

А ти не стой на прага-

ще настинеш.

 


Не се погребвай.

Не занеш ли-

погребват мъртъвците.

         11.96г.

© Н.И. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??