Цел някаква... неясна, но постигната

на перваза на прозореца приседна.

Запали си цигара... от зелените

и взе да си мърмори отегчено.

"Къде изгубиха се дните бели,

когато бях още простичка Идея

и минах през мечтите лумнали

на мъничко човече с много време.

Оставена да скитам безнадзорно

намерих си съзнание отворено.

Хлапето взе ме и беззотговорно

на новото си гадже подари ме.

Те скъсаха, а аз - бера душа.

Във него не останах, но и не съм сама.

- Ще бъда - казах си и глава надигнах,

във Цел превърнах се и се постигнах.

Момичето спечели няколко награди,

а аз във ядния си устрем се изгубих.

Изгубих себе си и мечтите желани,

а онова момче... Ха!!! Него го забравих."

Цигарата догаря. Целта е зле,

но е толкова объркана. Напомня за дете,

което някой си е наложил да прилъже.

Целта се хвърли. Сега историята й тебе гложди...