Цел някаква... неясна, но постигната
на перваза на прозореца приседна.
Запали си цигара... от зелените
и взе да си мърмори отегчено.
"Къде изгубиха се дните бели,
когато бях още простичка Идея
и минах през мечтите лумнали
на мъничко човече с много време.
Оставена да скитам безнадзорно
намерих си съзнание отворено.
Хлапето взе ме и беззотговорно
на новото си гадже подари ме.
Те скъсаха, а аз - бера душа.
Във него не останах, но и не съм сама.
- Ще бъда - казах си и глава надигнах,
във Цел превърнах се и се постигнах.
Момичето спечели няколко награди,
а аз във ядния си устрем се изгубих.
Изгубих себе си и мечтите желани,
а онова момче... Ха!!! Него го забравих."
Цигарата догаря. Целта е зле,
но е толкова объркана. Напомня за дете,
което някой си е наложил да прилъже.
Целта се хвърли. Сега историята й тебе гложди...
© Светослав Николов Всички права запазени