12.06.2008 г., 22:44

Колкото (шеговито), толкова (ш... но)

960 0 0

Цел някаква... неясна, но постигната

на перваза на прозореца приседна.

Запали си цигара... от зелените

и взе да си мърмори отегчено.

"Къде изгубиха се дните бели,

когато бях още простичка Идея

и минах през мечтите лумнали

на мъничко човече с много време.

Оставена да скитам безнадзорно

намерих си съзнание отворено.

Хлапето взе ме и беззотговорно

на новото си гадже подари ме.

Те скъсаха, а аз - бера душа.

Във него не останах, но и не съм сама.

- Ще бъда - казах си и глава надигнах,

във Цел превърнах се и се постигнах.

Момичето спечели няколко награди,

а аз във ядния си устрем се изгубих.

Изгубих себе си и мечтите желани,

а онова момче... Ха!!! Него го забравих."

Цигарата догаря. Целта е зле,

но е толкова объркана. Напомня за дете,

което някой си е наложил да прилъже.

Целта се хвърли. Сега историята й тебе гложди...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...