12.06.2008 г., 22:44

Колкото (шеговито), толкова (ш... но)

952 0 0

Цел някаква... неясна, но постигната

на перваза на прозореца приседна.

Запали си цигара... от зелените

и взе да си мърмори отегчено.

"Къде изгубиха се дните бели,

когато бях още простичка Идея

и минах през мечтите лумнали

на мъничко човече с много време.

Оставена да скитам безнадзорно

намерих си съзнание отворено.

Хлапето взе ме и беззотговорно

на новото си гадже подари ме.

Те скъсаха, а аз - бера душа.

Във него не останах, но и не съм сама.

- Ще бъда - казах си и глава надигнах,

във Цел превърнах се и се постигнах.

Момичето спечели няколко награди,

а аз във ядния си устрем се изгубих.

Изгубих себе си и мечтите желани,

а онова момче... Ха!!! Него го забравих."

Цигарата догаря. Целта е зле,

но е толкова объркана. Напомня за дете,

което някой си е наложил да прилъже.

Целта се хвърли. Сега историята й тебе гложди...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...