Jun 12, 2008, 10:44 PM

Колкото (шеговито), толкова (ш... но)

  Poetry
962 0 0

Цел някаква... неясна, но постигната

на перваза на прозореца приседна.

Запали си цигара... от зелените

и взе да си мърмори отегчено.

"Къде изгубиха се дните бели,

когато бях още простичка Идея

и минах през мечтите лумнали

на мъничко човече с много време.

Оставена да скитам безнадзорно

намерих си съзнание отворено.

Хлапето взе ме и беззотговорно

на новото си гадже подари ме.

Те скъсаха, а аз - бера душа.

Във него не останах, но и не съм сама.

- Ще бъда - казах си и глава надигнах,

във Цел превърнах се и се постигнах.

Момичето спечели няколко награди,

а аз във ядния си устрем се изгубих.

Изгубих себе си и мечтите желани,

а онова момче... Ха!!! Него го забравих."

Цигарата догаря. Целта е зле,

но е толкова объркана. Напомня за дете,

което някой си е наложил да прилъже.

Целта се хвърли. Сега историята й тебе гложди...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...