19 нояб. 2014 г., 07:36

Колкото в мен неназовимото

654 0 0

 

Аз ще победя онази дива и въображаема истина.

Ще строша на Дявола рогата на хиляди парчета.

С камъка-сърце от гранит на прах аз ще ги стрия

и греха мой кармичен, още неоткупен ще засипя.

 

Как да поискам прошка за общата ни тъпа болка?

Дарена съм и с очи свои, с тях мога да прогледна.

Взирайки се мълчаливо не в тебе, а в душата своя,

преоткривам те в сълза чиста, в нея е душата твоя.

 

Прости ми! И за страха, и за греха, и за останалото.

Всичко това дали тежи колкото в мен неназовимото?

 

 

Гюлсер Мазлум

18.11.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...