Колкото в мен неназовимото

Аз ще победя онази дива и въображаема истина.

Ще строша на Дявола рогата на хиляди парчета.

С камъка-сърце от гранит на прах аз ще ги стрия

и греха мой кармичен, още неоткупен ще засипя.

Как да поискам прошка за общата ни тъпа болка?

Дарена съм и с очи свои, с тях мога да прогледна.

Взирайки се мълчаливо не в тебе, а в душата своя,

преоткривам те в сълза чиста, в нея е душата твоя.

Прости ми! И за страха, и за греха, и за останалото.

Всичко това дали тежи колкото в мен неназовимото?

Гюлсер Мазлум

18.11.2014