Колкото в мен неназовимото
653
0
0
Аз ще победя онази дива и въображаема истина.
Ще строша на Дявола рогата на хиляди парчета.
С камъка-сърце от гранит на прах аз ще ги стрия
и греха мой кармичен, още неоткупен ще засипя.
Как да поискам прошка за общата ни тъпа болка?
Дарена съм и с очи свои, с тях мога да прогледна.
Взирайки се мълчаливо не в тебе, а в душата своя,
преоткривам те в сълза чиста, в нея е душата твоя.
Прости ми! И за страха, и за греха, и за останалото.
Всичко това дали тежи колкото в мен неназовимото?
Гюлсер Мазлум
18.11.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
