28 окт. 2013 г., 10:59

Комедийно

1.1K 0 0
18:52

Любов.
Любов ли бе да го опиша
или нежен послеслов?
А ето там, тъй силно диша
покрай тебе моята любов.

Извират чувствата безспирно,
като лавата от вулкан,
а ти събираш цялата ми обич
в твойта нежна шепа, длан.

"Обичам те" си мисля да напиша,
но какво във превод значи туй?
Като мил жест или игра на думи
ще се запише в твоя остър ум?

Писмото не върви по план,
не мога и за мене, и за тебе да си мисля.
Като че ли за мене все си ням,
ще го допиша, ако пак не се замисля.

Какво ли ще ми кажеш?
И как ли би се стреснал?
Ако знаеш как те дебна
всяка вечер иззад някоя завеса.

Любов ли бе да го опиша?
Може би и аз съм няма.
До химикала си оставям празен лист хартия,
ти за мене се досещай сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....