10 нояб. 2020 г., 00:14

Комплексността на дребните неща

936 1 2

Комплексни ли са дребните неща

коит' искрят с проблясъци в нощта

комплексността на дребните неща

въпрос зададен още в древността

нещата над които никой не умува

а чисто просто някак им робува

Комплексността на дребните неща 

които са на всякъде около нас в света

на външен вид са толкова   нищожни

а всъщност са опасни и тревожни

те винаги са сложно съчетани

от висша сила най- добре подбрани

недей твърди че ги разбираш

и някак си ги контролираш

съзнанието точна логика не знае

когато с тях се запознае

Те идват и пораждат силни чувства 

дълбок и силен усет за изкуства

житейски опит тъй се изявява

ентропия живота завладява

с нещата прости хаотични

коит' са много древни и епични

Отделно всяко нещо е пределно ясно

елементарно , точно и прекрасно

но във комбинация със много други

очи се пълнят със заблуди

погрешни хипотези се поставят

напразно хора се надяват

духът се лута, пълен с колебание

което носи неспокойство и страдание

защото опита комплексността да разбереш

е жалък гърч и мозъчен сърбеж

при който никой няма да успее

живота свой да надживее

а всъщност има си рецепта проста

лежаща във мръсотията под моста

Но моля сам рови и намери

недей предлага затова пари

когато ти за отговор на трудния въпрос

със чашата на мъдростта  надигащ тост

и жадно със големи глътки пиеш

като камила прежъдняла виеш

но празната глава остава празна

надута с въздух , кожа мазна

ума не можеш със пари да купиш   

не трябва никак да се  цупиш

че истината някъде край нас

спотайва се прикрито в този час

а всъщност трябва само някой да я види

с  очи отворени, без гурели измити

без очила, без грим и без фенер

дори не трябва да си инженер

 бъди си просто ти глупак

с мустаци рошави и със калпак,

нещата сложни ти не подозиращ 

в елементарна част се концентрираш

която с много други в пъзел се реди

света със упоритост се гради

тъка  наивно без да се нервираме

живеем  днеска  без да я разбираме

комплексността на простите неща

хаотично движещи света

а ний кат някакви сърфисти 

и може би кат паразитни глисти

изхвърлени от нечий тяло

във фаянсово цукало бяло

пързаляме се по течението 

добри сме във умението  

да реагираме на простите неща

без да ни интересува същността

която всичко управлява

и нас с живот дарява...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Клажер от Килиджевци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иронията и сарказмът ми харесаха много
    Малките неща са невидими за мнозина, за жалост.
  • Евала, ашколсун, аферим!
    "а всъщност има си рецепта проста
    лежаща във мръсотията под моста
    Но моля сам рови и намери
    недей предлага затова пари
    когато ти за отговор на трудния въпрос
    със чашата на мъдростта надигащ тост
    и жадно със големи глътки пиеш
    като камила прежъдняла виеш"!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....