Седнал съм до коня,

тежки сълзи роня.

Вече стар е той...

Свири май ,,отбой".

Хич не се изправя...

Какво да го правя?

Нивата ни чака...

Егати треволяка!

Почвам да го тикам.

Трактор ще да викам!

Той се не поклаща.

Ех,такваз е нашта!

За мен си е другар.

В нивата е цар.

Но,вече одъртява

и фира си дава.

Конят си е кон,

ала е вече фон...

Какво се преструвам!

Фреза ще купувам.

Ще работя с нея,

даже ще си пея.

А конят в яхъра
да си бере кахъра!