Седнал съм до коня,
тежки сълзи роня.
Вече стар е той...
Свири май ,,отбой".
Хич не се изправя...
Какво да го правя?
Нивата ни чака...
Егати треволяка!
Почвам да го тикам.
Трактор ще да викам!
Той се не поклаща.
Ех,такваз е нашта!
За мен си е другар.
В нивата е цар.
Но,вече одъртява
и фира си дава.
Конят си е кон,
ала е вече фон...
Какво се преструвам!
Фреза ще купувам.
Ще работя с нея,
даже ще си пея.
А конят в яхъра
да си бере кахъра!
© Георги Янков Всички права запазени