24 июн. 2016 г., 20:49

Конкур ипик

1.3K 2 2

Конкур ипик

 

С дисагите от бреме
и сбруя на носа
препуска бясно време
през плаца на света.

 

Заседнало душите
под потното чергило,
тиктака със копита,
ушите си присвило –

 

пръхти и не мирясва.
Жокейският отбор
Цар Авгий коронясва
пред гнусния обор.

 

Подковите са тежки,
а летвата висока.
С проклети букагии
отмерили са скока.

 

Летете, ескадрони!
Кой смее да възпре
паркура милионен
с въпроса: Накъде?

 

Жестоко се препъва
финалната ми строфа.
И мрачната поанта
вещае катастрофа.

 

В сюжетната развръзка –
два щриха от камшик
задраскват всичко дръзко.
Уви!... – конкур ипик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...