Обявиха конкурс поетически,

на тема - Вино, Любов.

Хиляда поета лирически,

откликнаха на техния зов.

Моливи хиляда подостриха,

за поетическото сражение.

Бутилки хиляда отвориха,

за смелост и настроение.

И всички са почти гении,

и всички са мега таланти,

и всичките, без  съмнение,

са преки роднини на  Данте.

В тях пълни с награди рафтове,

и всички със топ псевдоними.

Барони, Майстори, Графове,

неповторими!!

Навиха ръкави поетите,

всеки грабна  молив,

и заподрежда  куплетите.

Кой, от кой по красив.

Но ето, че срока изтече,

хиляда шедьовъра в рима,

са при журито  вече.

хиляда, а  те  - трима.

Ще ги четем със наслада,

рече един от тримата,

но то много нещо - хиляда!!!

Ще ги четем чак до зимата!

Вторият каза,  тръпки ме лазят,

един ще спечели, ясно.

Всички други ще ни намразят,

и ще бъде ужасно.

Защото си знаем, поети, поети,

уж крехки и нежни, чувствителни.

Но много от тях са супер проклети,

така че да бъдем бдителни.

Познавам няколко - доста са здрави,

ще вземат да ни набият.

И като нищо, ще ни направят,

мръсна и гадна черна магия.

Третият предложи маньовър:

Поетите питайте, всеки ще каже:

„Аз съм написал велик шедьовър

С първото място ще го докажа.“

Няма причина да не повярваме,

всеки от тях е много честен.

Защо да четем, да се товариме?

Има изход - и той е лесен.

Нека връчим награди хиляда.

Да си ги  вземат и  вкъщи.

И никой няма да ни напада.

И никой няма да ни се мръщи.

Така поканили творците хиляда,

на всеки връчили първа награда.

А също и писмено уверение,

че ще го помнят сто поколения.

Прибрали се щастливи поетите.

Награда? На рафта - при другите.

Щастливи били и тия, проклетите.

Първо място! Защо се чудите!

Какво стана с творбите хиляда?

Заключени в папки - тъжни са те.

Всяка от тях с голяма награда,

само че никой не ги чете.

Затуй пък поетите, милите,

тренират и стягат си силите.

Задава се нов конкурс:

Любов - стомах - виневурст.

Автор: ПИ