15 мар. 2018 г., 21:36  

Конкурс

845 3 4

Обявиха конкурс поетически,

на тема - Вино, Любов.

Хиляда поета лирически,

откликнаха на техния зов.

 

Моливи хиляда подостриха,

за поетическото сражение.

Бутилки хиляда отвориха,

за смелост и настроение.

 

И всички са почти гении,

и всички са мега таланти,

и всичките, без  съмнение,

са преки роднини на  Данте.

 

В тях пълни с награди рафтове,

и всички със топ псевдоними.

Барони, Майстори, Графове,

неповторими!!

 

Навиха ръкави поетите,

всеки грабна  молив,

и заподрежда  куплетите.

Кой, от кой по красив.

 

Но ето, че срока изтече,

хиляда шедьовъра в рима,

са при журито  вече.

хиляда, а  те  - трима.

 

Ще ги четем със наслада,

рече един от тримата,

но то много нещо - хиляда!!!

Ще ги четем чак до зимата!

 

Вторият каза,  тръпки ме лазят,

един ще спечели, ясно.

Всички други ще ни намразят,

и ще бъде ужасно.

 

Защото си знаем, поети, поети,

уж крехки и нежни, чувствителни.

Но много от тях са супер проклети,

така че да бъдем бдителни.

 

Познавам няколко - доста са здрави,

ще вземат да ни набият.

И като нищо, ще ни направят,

мръсна и гадна черна магия.

 

Третият предложи маньовър:

Поетите питайте, всеки ще каже:

„Аз съм написал велик шедьовър

С първото място ще го докажа.“

 

Няма причина да не повярваме,

всеки от тях е много честен.

Защо да четем, да се товариме?

Има изход - и той е лесен.

 

Нека връчим награди хиляда.

Да си ги  вземат и  вкъщи.

И никой няма да ни напада.

И никой няма да ни се мръщи.

 

Така поканили творците хиляда,

на всеки връчили първа награда.

А също и писмено уверение,

че ще го помнят сто поколения.

 

Прибрали се щастливи поетите.

Награда? На рафта - при другите.

Щастливи били и тия, проклетите.

Първо място! Защо се чудите!

 

Какво стана с творбите хиляда?

Заключени в папки - тъжни са те.

Всяка от тях с голяма награда,

само че никой не ги чете.

 

Затуй пък поетите, милите,

тренират и стягат си силите.

Задава се нов конкурс:

Любов - стомах - виневурст.

 

Автор: ПИ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены

Това е чиста бъзинга. Да не вземе да се обиди някой. Малко е грапаво, но за бъзик става.

Комментарии

Комментарии

  • Много се забавлявах...ама колко истини си казал! Браво!
  • Браво!
  • Награда за труда си получаваш моята усмивка,прочетох аз до края и давам си отчет:
    Весело е да чете човек всеки твой куплет.
  • Бях много ангажиран тия дни. Едва тая вечер се поосвободих и драснах тоя бъзик. Имам малък дълг към теб, не съм забравил. Просто наистина бях много зает.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...