15.03.2018 г., 21:36  

Конкурс

844 3 4

Обявиха конкурс поетически,

на тема - Вино, Любов.

Хиляда поета лирически,

откликнаха на техния зов.

 

Моливи хиляда подостриха,

за поетическото сражение.

Бутилки хиляда отвориха,

за смелост и настроение.

 

И всички са почти гении,

и всички са мега таланти,

и всичките, без  съмнение,

са преки роднини на  Данте.

 

В тях пълни с награди рафтове,

и всички със топ псевдоними.

Барони, Майстори, Графове,

неповторими!!

 

Навиха ръкави поетите,

всеки грабна  молив,

и заподрежда  куплетите.

Кой, от кой по красив.

 

Но ето, че срока изтече,

хиляда шедьовъра в рима,

са при журито  вече.

хиляда, а  те  - трима.

 

Ще ги четем със наслада,

рече един от тримата,

но то много нещо - хиляда!!!

Ще ги четем чак до зимата!

 

Вторият каза,  тръпки ме лазят,

един ще спечели, ясно.

Всички други ще ни намразят,

и ще бъде ужасно.

 

Защото си знаем, поети, поети,

уж крехки и нежни, чувствителни.

Но много от тях са супер проклети,

така че да бъдем бдителни.

 

Познавам няколко - доста са здрави,

ще вземат да ни набият.

И като нищо, ще ни направят,

мръсна и гадна черна магия.

 

Третият предложи маньовър:

Поетите питайте, всеки ще каже:

„Аз съм написал велик шедьовър

С първото място ще го докажа.“

 

Няма причина да не повярваме,

всеки от тях е много честен.

Защо да четем, да се товариме?

Има изход - и той е лесен.

 

Нека връчим награди хиляда.

Да си ги  вземат и  вкъщи.

И никой няма да ни напада.

И никой няма да ни се мръщи.

 

Така поканили творците хиляда,

на всеки връчили първа награда.

А също и писмено уверение,

че ще го помнят сто поколения.

 

Прибрали се щастливи поетите.

Награда? На рафта - при другите.

Щастливи били и тия, проклетите.

Първо място! Защо се чудите!

 

Какво стана с творбите хиляда?

Заключени в папки - тъжни са те.

Всяка от тях с голяма награда,

само че никой не ги чете.

 

Затуй пък поетите, милите,

тренират и стягат си силите.

Задава се нов конкурс:

Любов - стомах - виневурст.

 

Автор: ПИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Това е чиста бъзинга. Да не вземе да се обиди някой. Малко е грапаво, но за бъзик става.

Коментари

Коментари

  • Много се забавлявах...ама колко истини си казал! Браво!
  • Браво!
  • Награда за труда си получаваш моята усмивка,прочетох аз до края и давам си отчет:
    Весело е да чете човек всеки твой куплет.
  • Бях много ангажиран тия дни. Едва тая вечер се поосвободих и драснах тоя бъзик. Имам малък дълг към теб, не съм забравил. Просто наистина бях много зает.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...