30 апр. 2009 г., 18:02

Контрацептивно

752 0 7

Окъпана

от киселинен дъжд,

до мен присядаш

леко поразена.

Оглеждаш ме добре

нашир и длъж:

какво ли е увредено

при мене?

Но май че съм добре.

Почти съвсем.

Или поне

достатъчно за тебе.

И нов живот

дори да създадем,

ще е едно

почти нормално бебе.

Ще го отравят

въздух и вода

и неродено още -

ще ни мрази.

Но щом се любим

сред околната среда -

поне не се налага

да те "пазя".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стихът ти. Може би влизаш по- рядко, затова не си от шлагерните за коментар имена.
  • Жалко? За кого? За четящите ли? Но все пак, никой не е длъжен да чете - това се прави при някаква вътрешна необходимост - работа на автора е да я предпостави, или поне - усети... Ако някой е жаден, на пътя му да се появи чешма - разсъждавам си просто, честит празник!
  • страхотно... и само 4 коментара и 21 прочита.../жалко/...
  • ... успокоително и не съвсем... извини ме за второто нашествие...
    Четох с удоволствие...
  • Хаха Всъщност то не е съвсем за смях, ама... Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...