4 сент. 2024 г., 08:03

Контрасти

322 0 0

      К О Н Т Р А С Т И

 

Понякога се случва така,

за неща,които не искаме,

да изпадаме в пасивна лъжа,

като премълчаваме очевадната истина.

 

Положение,от дълбокото детство познато,

когато си се изръсил яко във гащите,

съзнавайки,колко гадно мирише вината

и как невинно поглеждаш към майка си...

 

Разкаянието след случая е голямо-

с настъпване на осъзнаването,че си наистина сбъркал,

но времето безвъзвратно е отлетяло,

оставило ти алтернативата,с пепел главата си да поръсиш.

 

01.09.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...