4.09.2024 г., 8:03

Контрасти

317 0 0

      К О Н Т Р А С Т И

 

Понякога се случва така,

за неща,които не искаме,

да изпадаме в пасивна лъжа,

като премълчаваме очевадната истина.

 

Положение,от дълбокото детство познато,

когато си се изръсил яко във гащите,

съзнавайки,колко гадно мирише вината

и как невинно поглеждаш към майка си...

 

Разкаянието след случая е голямо-

с настъпване на осъзнаването,че си наистина сбъркал,

но времето безвъзвратно е отлетяло,

оставило ти алтернативата,с пепел главата си да поръсиш.

 

01.09.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...