Той беше и властен, и сприхав.
Не говореше никога с низшите.
Нямаше как да го чуеш да хлипа,
но пък можеше да го видиш из нишите
в разделеното време на четири,
между сън и работна вечеря-
десет часа търсиш сърцето му,
във което си отдавна отстрелян.
Няма как да му хвърляш теории
или истини - той всичко знае.
Има своята си територия.
За всичко друго...просто нехае.
Не сглупявай да избиваш на чувства
или към романтични илюзии,
че контролът е висше изкуство,
щом го нямаш - всичко загубваш.
© Миглена Цветкова Все права защищены