Копнеж

1 мар. 2007 г., 21:12

Поэзия

684 0 3

И ето... правя една крачка и вече съм при теб.

Усещам те. Усещаш ме. Знам, че ме желаеш.

Копнееш ме, жадуваш ме, искаш ме при теб.

Не искаш друг. Не... за мен мечтаеш.

Искаш да усещаш мойте стъпки, моя дъх.

Моите усмивки, моите очи, мойта миризма.

Полепналия по обувките ми мъх...

Желаеш лекотата ми, а аз - твоята стабилност.

Желаеш нежността ми, а аз - твоята грубост.

Желаеш ме. Желая те. Желаем се.

Вървейки по теб аз опознавам се.

Ти не ме виниш, не ми крещиш, не ме упрекваш.

Ти просто си лежиш, слушаш ме и ме усещаш...

И ето... правя една крачка и вече не съм при теб.

Не те усещам. Не ме усещаш. Знам, че още ме желаеш.

Моята любима, самотна, утъпкана пътека... Утре пак ще съм при теб.

Утре пак ще те усетя, пътеко. Нека повече за мен узнаеш...