Бояна (Бояна Костова)
15 324
24 окт. 2006 г., 13:29

Копнеж 

  Поэзия
1020 0 8

КОПНЕЖ

 

Скука свила е гнездо в къщи

и мрака тя дели с моята душа.

Но явно тясно й е в тез квадрати,

щом капан заложила  е и на духът ми.

 

С препятствие високо аз отново трябва да се боря,

за начало – да прогоня есента със собствени ръце,

а после – вратите тежки аз широко да отворя

и нека зимен хлад събуди моето сърце.

 

Тогаз, надявам се, тез мъртви есенни листа,

които толкоз дълго аз пазех в домът ми,

да отлетят, оставяйки след себе си следа

и като факла тя да сочи пътят на духът ми.

 

Изпитания сурови отредил е някой да преминем,

на търпимост учи той всички живи същества.

През дълга зима ний трябва да отминем,

за да заслужим макар единствен миг от пролетта.

© Бояна Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Истински копнежно.
    С обич.
  • Остави това! Алфред дьо Мюсе бе написал, че единствения лек за подобни настроения е Любовта с главно Л (цитирам по памет - ако не се лъжа в "С Любовта шега не бива":
    "... Тъй бързо отминават в живота наш'те дни
    и ний без много разум прибавяме злини.
    щастието скъпо пилеем ний без свян -
    тоз толкоз рядък бисер в живота-океан!
    Но има на света едно прекрасно нещо -
    това е любовта в сърцето ни горещо!
    И нека в любовта раняват ни без жал,
    всичко на света за нея за нея аз бих дал!..."
    Поздрави за твоя стих!
  • Благодаря, Чар за подадената ръка. Това е повече от ОЧАРОВАТЕЛНО.
  • Искам да ти дам сили за да забравиш тази есен или поне да живееш с пролетта!
  • Много си права! И не само единствен миг от пролетта, а много пролети Поздрав и прегръдка!
  • Хубаво и истинско.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти.
  • Поздравявам те!
    /поизчисти някои от аз-овете.../
Предложения
: ??:??