Копнеж
КОПНЕЖ
Скука свила е гнездо в къщи
и мрака тя дели с моята душа.
Но явно тясно й е в тез квадрати,
щом капан заложила е и на духът ми.
С препятствие високо аз отново трябва да се боря,
за начало – да прогоня есента със собствени ръце,
а после – вратите тежки аз широко да отворя
и нека зимен хлад събуди моето сърце.
Тогаз, надявам се, тез мъртви есенни листа,
които толкоз дълго аз пазех в домът ми,
да отлетят, оставяйки след себе си следа
и като факла тя да сочи пътят на духът ми.
Изпитания сурови отредил е някой да преминем,
на търпимост учи той всички живи същества.
През дълга зима ний трябва да отминем,
за да заслужим макар единствен миг от пролетта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бояна Костова Все права защищены
:
Поздрав и прегръдка!