Копнеж
КОПНЕЖ
Скука свила е гнездо в къщи
и мрака тя дели с моята душа.
Но явно тясно й е в тез квадрати,
щом капан заложила е и на духът ми.
С препятствие високо аз отново трябва да се боря,
за начало – да прогоня есента със собствени ръце,
а после – вратите тежки аз широко да отворя
и нека зимен хлад събуди моето сърце.
Тогаз, надявам се, тез мъртви есенни листа,
които толкоз дълго аз пазех в домът ми,
да отлетят, оставяйки след себе си следа
и като факла тя да сочи пътят на духът ми.
Изпитания сурови отредил е някой да преминем,
на търпимост учи той всички живи същества.
През дълга зима ний трябва да отминем,
за да заслужим макар единствен миг от пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Костова Всички права запазени
:
Поздрав и прегръдка!