Копнеж
КОПНЕЖ
Скука свила е гнездо в къщи
и мрака тя дели с моята душа.
Но явно тясно й е в тез квадрати,
щом капан заложила е и на духът ми.
С препятствие високо аз отново трябва да се боря,
за начало – да прогоня есента със собствени ръце,
а после – вратите тежки аз широко да отворя
и нека зимен хлад събуди моето сърце.
Тогаз, надявам се, тез мъртви есенни листа,
които толкоз дълго аз пазех в домът ми,
да отлетят, оставяйки след себе си следа
и като факла тя да сочи пътят на духът ми.
Изпитания сурови отредил е някой да преминем,
на търпимост учи той всички живи същества.
През дълга зима ний трябва да отминем,
за да заслужим макар единствен миг от пролетта.
© Бояна Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Остави това! Алфред дьо Мюсе бе написал, че единствения лек за подобни настроения е Любовта с главно Л (цитирам по памет - ако не се лъжа в "С Любовта шега не бива"
:
"... Тъй бързо отминават в живота наш'те дни
и ний без много разум прибавяме злини.
щастието скъпо пилеем ний без свян -
тоз толкоз рядък бисер в живота-океан!
Но има на света едно прекрасно нещо -
това е любовта в сърцето ни горещо!
И нека в любовта раняват ни без жал,
всичко на света за нея за нея аз бих дал!..."
Поздрави за твоя стих! -
Благодаря, Чар за подадената ръка. Това е повече от ОЧАРОВАТЕЛНО.
-
Искам да ти дам сили за да забравиш тази есен или поне да живееш с пролетта!
-
Много си права! И не само единствен миг от пролетта, а много пролети
Поздрав и прегръдка! -
Хубаво и истинско.
Поздрав и усмивка. -
Благодаря ти.
-
Поздравявам те!
/поизчисти някои от аз-овете.../
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С обич.