Копнеж

Poetry

1.3K 0 8

КОПНЕЖ

Скука свила е гнездо в къщи

и мрака тя дели с моята душа.

Но явно тясно й е в тез квадрати,

щом капан заложила е и на духът ми.

С препятствие високо аз отново трябва да се боря,

за начало – да прогоня есента със собствени ръце,

а после – вратите тежки аз широко да отворя

и нека зимен хлад събуди моето сърце.

Тогаз, надявам се, тез мъртви есенни листа,

които толкоз дълго аз пазех в домът ми,

да отлетят, оставяйки след себе си следа

и като факла тя да сочи пътят на духът ми.

Изпитания сурови отредил е някой да преминем,

на търпимост учи той всички живи същества.

През дълга зима ний трябва да отминем,

за да заслужим макар единствен миг от пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Истински копнежно.
С обич.

2007-11-17T00:49:58+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Остави това! Алфред дьо Мюсе бе написал, че единствения лек за подобни настроения е Любовта с главно Л (цитирам по памет - ако не се лъжа в "С Любовта шега не бива":
"... Тъй бързо отминават в живота наш'те дни
и ний без много разум прибавяме злини.
щастието скъпо пилеем ний без свян -
тоз толкоз рядък бисер в живота-океан!
Но има на света едно прекрасно нещо -
това е любовта в сърцето ни горещо!
И нека в любовта раняват ни без жал,
всичко на света за нея за нея аз бих дал!..."
Поздрави за твоя стих!

2006-12-02T17:35:06+02:00
Бояна (Бояна Костова)

Благодаря, Чар за подадената ръка. Това е повече от ОЧАРОВАТЕЛНО.

2006-10-26T08:23:41+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

Искам да ти дам сили за да забравиш тази есен или поне да живееш с пролетта!

2006-10-26T04:03:30+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Много си права! И не само единствен миг от пролетта, а много пролети Поздрав и прегръдка!

2006-10-25T11:00:31+03:00