PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4752
8 дек. 2019 г., 21:47

Копнеж по вятъра 

  Поэзия
692 5 8

Безветрие...И жега...Страшна жега...

А то, изпънало снагата гордо.

Усмихнато. С главица толкоз нежна.

И търсещо оглежда все нагоре.

 

А щастието в него ще се пръсне, 

на толкоз много мънички иглици,

тревата се пресяга с тънки пръсти 

към бялата и бухнала косица. 

 

Но, то я пази само за ветреца - 

за устните ефирни. То не чува.

Пред себе си, то, няма цяла вечност...

За утринта, дори и не сънува...

 

Нали е глухо... Допирът очаква 

със хиляди антенки - да вибрират...

Миг вятърен... разрошва го внезапно...

И любовта му някъде гравира...

 

Пепи Петрова

© Pepi Petrova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гавраил, Васе, радвам се да ви видя тук! Благодаря за коментарите! Спорен ден ви желая!
  • Ето, че и вятърът го очаква някой! Нежно и красиво!
  • Глухарчето и вятърът,вечно търсещата любов.
    Поздрав!
  • Ина, Мария, Наде, Иван, Мариана, Ангелче, благодаря ви за отзивите и че, спряхте на страничката ми! Обичам да наблюдавам растенията и животните. Благодаря на всички, които отделиха от времето си и спряха тук... и за сърчицата! Вдъхновена седмица ви желая!
  • Чудесно е! Много обич си сложила в сътворението на стиха за глухарчето! Поздравления!
  • Разкош!
  • Твоето глухарче остана в мен, Пепи! Толкова е ефирно и така красиво с разрошена от вятъра главица! Браво!
  • Ах, че хубаво! Като го разлети вятърът...
Предложения
: ??:??