Копнеж по вятъра
Безветрие...И жега...Страшна жега...
А то, изпънало снагата гордо.
Усмихнато. С главица толкоз нежна.
И търсещо оглежда все нагоре.
А щастието в него ще се пръсне,
на толкоз много мънички иглици,
тревата се пресяга с тънки пръсти
към бялата и бухнала косица.
Но, то я пази само за ветреца -
за устните ефирни. То не чува.
Пред себе си, то, няма цяла вечност...
За утринта, дори и не сънува...
Нали е глухо... Допирът очаква
със хиляди антенки - да вибрират...
Миг вятърен... разрошва го внезапно...
И любовта му някъде гравира...
Пепи Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
