Лети ли човекът – лети,
върви и успехи постига.
Защо ли най-много боли –
когато се борим с интриги?
Сърцето ти плаче. Защо?
Верига душата ти тегли.
Небето намига с око
и пада, подобно на кегла.
Звездите протягат ръце
и бягат – дечица на воля.
Плесница бележи лице.
Копнея за нежното „моля“.
Копнея за мир и любов
и всеки добре да живее,
защото животът е зов,
погалил ухото на фея.
© Димитър Драганов Все права защищены