Eleya (Елия)
200 422
30 июл. 2022 г., 21:30

Копнежна нощ 

  Поэзия » Любовная
342 0 2

Да спя до телефона превърна се в лош навик.
А той, съвсем по детски, мъчително мълчи.
Оглеждам се отново, изпитвам лека завист,
че друга се потапя във твоите очи.
Дали е чисто гола, или с наметка лека?
По-важно, че се къпе Тя в погледа любим.
И крачи с бодра стъпка по моята пътека,
която трябва двама със теб да извървим.
Така е отредено, приятелю, в живота:
мечтаем се... копнеем... И всичко свършва тук.
До теб се гуши друга като бръшлян в дървото.
До мен се извисява мъжага като бук.

И вече се събуждам от сънната омая,

навън петлите пеят почти за трети път.

Зората розовее, облечена в оная,

захвърлена от нея наметка с лека плът.

© Елия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Езикът ни е пълен с клишета, няма как да бъдат избягнати. Благодаря!
  • Като идея е много красиво, очарователен финал. Обаче ония клишета с пътеките, бодрата стъпка...
Предложения
: ??:??