Копнежна нощ
Да спя до телефона превърна се в лош навик.
А той, съвсем по детски, мъчително мълчи.
Оглеждам се отново, изпитвам лека завист,
че друга се потапя във твоите очи.
Дали е чисто гола, или с наметка лека?
По-важно, че се къпе Тя в погледа любим.
И крачи с бодра стъпка по моята пътека,
която трябва двама със теб да извървим.
Така е отредено, приятелю, в живота:
мечтаем се... копнеем... И всичко свършва тук.
До теб се гуши друга като бръшлян в дървото.
До мен се извисява мъжага като бук.
И вече се събуждам от сънната омая,
навън петлите пеят почти за трети път.
Зората розовее, облечена в оная,
захвърлена от нея наметка с лека плът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
