Копнежна нощ

Jul 30, 2022, 9:30 PM

Poetry » Love

344 0 2

Да спя до телефона превърна се в лош навик.
А той, съвсем по детски, мъчително мълчи.
Оглеждам се отново, изпитвам лека завист,
че друга се потапя във твоите очи.
Дали е чисто гола, или с наметка лека?
По-важно, че се къпе Тя в погледа любим.
И крачи с бодра стъпка по моята пътека,
която трябва двама със теб да извървим.
Така е отредено, приятелю, в живота:
мечтаем се... копнеем... И всичко свършва тук.
До теб се гуши друга като бръшлян в дървото.
До мен се извисява мъжага като бук.

И вече се събуждам от сънната омая,

навън петлите пеят почти за трети път.

Зората розовее, облечена в оная,

захвърлена от нея наметка с лека плът.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eleya (Елия)

2022-09-07T18:43:13+03:00

Езикът ни е пълен с клишета, няма как да бъдат избягнати. Благодаря!
щураче (любимка)

2022-07-31T09:05:56+03:00

Като идея е много красиво, очарователен финал. Обаче ония клишета с пътеките, бодрата стъпка...