magnum (Венцислав Янакиев)
63 2042
25 сент. 2008 г., 23:42

копнежно 

  Поэзия
1056 0 18

                 копнежно

 

Живеех в страниците на нощта,

а времето на дните се изнизваше,

в една безкрайна пустота.

Оставено само. Сред нищото.

 

Мечтаех лято. В есента

от жълтите листа ме пареше...

Скрил капка дъжд във тишина.

И ехото мълчи. Изгарящо.

 

Милеех този миг от красота,

когато новото небе се раждаше

от нежност спираща дъха.

От чиста обич. Непоказвана.

 

Копнеех стоновете на страстта.

В шепот любовта се стелеше.

Над мислите и над греха.

Обсебила съня. Със себе си.

                   25.09.2008

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??