копнежно
копнежно
Живеех в страниците на нощта,
а времето на дните се изнизваше,
в една безкрайна пустота.
Оставено само. Сред нищото.
Мечтаех лято. В есента
от жълтите листа ме пареше...
Скрил капка дъжд във тишина.
И ехото мълчи. Изгарящо.
Милеех този миг от красота,
когато новото небе се раждаше
от нежност спираща дъха.
От чиста обич. Непоказвана.
Копнеех стоновете на страстта.
В шепот любовта се стелеше.
Над мислите и над греха.
Обсебила съня. Със себе си.
25.09.2008
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
