Sep 25, 2008, 11:42 PM

копнежно 

  Poetry
1057 0 18

                 копнежно

 

Живеех в страниците на нощта,

а времето на дните се изнизваше,

в една безкрайна пустота.

Оставено само. Сред нищото.

 

Мечтаех лято. В есента

от жълтите листа ме пареше...

Скрил капка дъжд във тишина.

И ехото мълчи. Изгарящо.

 

Милеех този миг от красота,

когато новото небе се раждаше

от нежност спираща дъха.

От чиста обич. Непоказвана.

 

Копнеех стоновете на страстта.

В шепот любовта се стелеше.

Над мислите и над греха.

Обсебила съня. Със себе си.

                   25.09.2008

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??