25.09.2008 г., 23:42 ч.

копнежно 

  Поезия
1120 0 18

                 копнежно

 

Живеех в страниците на нощта,

а времето на дните се изнизваше,

в една безкрайна пустота.

Оставено само. Сред нищото.

 

Мечтаех лято. В есента

от жълтите листа ме пареше...

Скрил капка дъжд във тишина.

И ехото мълчи. Изгарящо.

 

Милеех този миг от красота,

когато новото небе се раждаше

от нежност спираща дъха.

От чиста обич. Непоказвана.

 

Копнеех стоновете на страстта.

В шепот любовта се стелеше.

Над мислите и над греха.

Обсебила съня. Със себе си.

                   25.09.2008

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??