Копнея...
Копнея...
С ръцете ти върху бузите ми,
с устните върху моите,
с погледа ти в моя,
събличайки сърцето ми с него.
С огъня, който завладяваш тялото ми,
с ласките, които ме познаваш,
с копнежа, който ни обгръща,
един в другиго да се изгубим.
Преминавайки всичките сетива.
Обичайки се лудо, губейки разума.
Обичайки се без време и граници.
Обичайки се отвътре, от душата.
И голотата на кожата ти в моята,
и чувството да си едно с деня и нощта,
и чувството да си едно с живота,
любов в любов да се създава.
И с устни да обикаляш тялото ми,
и със светлина да озаряваш душата ми,
отдадени на това да се обичаме,
във вулкана от сънища, чувства и мечти…
Аз толкова твоя, ти толкова мой,
прегърнати от любовта ни.
Ръцете си да не пускаме никога,
да бъдем заедно във всичко.
Да се обичаме като никога…
Да си бъдем хляба и водата…
И когато сме будни и когато сме заспали,
от копнежа да не се събуждаме…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
