Копнея за теб
Приятелю, скрих се в онази мъгла,
която притисна града мълчаливо.
Забравих коя съм, потънах в нощта,
аз грешница тъжна, смутена, свенлива.
Изгубих усещането си за вина,
с окото на времето в тебе поглеждам.
Прашинка небесна съм тук във града,
и думи любовни за тебе подреждам.
В клепача небесен се спусна сълза
и настани се в душата ми кротка.
Аз търся те, викам, самотна в нощта,
до глезени крехки нагазила в локва.
Ти плуваш в красиви и чужди земи.
на сън аз те виждам, как тяло събличаш.
От врагове безбройни и хорски злини,
опит събираш от много далече.
На пук на ревнивите погледи зли,
аз имам копнеж да те срещна наяве,
до следващо раждане с теб да вървим,
в гората от чувства с теб да се давим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
