Духът ми каравела курс държеше сред вълни,
снабден с компаса-разум и със звездните идеи.
С водачи албатроси през разпенените дни
топеше в безгрижие реи.

Дойде. Но не моряк - пират, препиващ със провал.
Поех към остров златен по наивната ти карта.
Попътен вятър бе ми, ту желан до спазми шквал
от страсти солени в платната.

А днес развалина, сама, разбита до трески,
порязана с парчета от строшено огледало,
(до седем ще броя) кървя те със начупен кил
в скалите на своето  тяло.