12 июл. 2015 г., 11:30

Корабът

521 0 0

 

Корабът

        Корабът

 

Във бурното море

пълзи към хоризонта

огромен кораб,

пътя си поел.

Извива пушека си,

като анаконда,

пред плитката,

след себе си изплел.

 

Той своята надежда

на брега остави.

Мъжествено

съдбата си прие.

Сълзите на раздялата

не ще забрави,

в борбата със вълни

и ветрове.

 

Той винаги ще се стреми,

към бреговете,

ще бяга от враждебната вода

и ще брои минутите и часовете,

ще спори

със капризната Съдба.

 

Ще търси пътища

по чуждите морета

и ще сънува родни

брегове.

Когато в бездните си

Бурята го мята,

за помощ

пак  той

тях ще призове!

 

Но ще се върне пак

във своята родина!

Ще го посрещнат

милите очи!

И онзи път,

по който

той през Ада мина,

посрещането в миг

ще заличи!..




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...