17 июл. 2007 г., 11:27

Корени изгнили от войнска самота

1.1K 0 7
Аз нямам име,
ходя бося,
кожата ми с цвят пустинен пясък,
очите ми поток лъчи,
в тъмата - фотонен блясък.
Летя ефирна...
ти намери ме сред рояка хиляди звезди,
ако не ме достигнеш,
тогава се върни,
Назад, Назад,
където духът ти безмълвен спи.
Изкъпи се във вир от елмазена роса,
пречистен, преминал моста,
при мен ела,
да те помажа с блавонно пурпурно ухание,
да те погълна с пъстроцветна чистота,
да докоснеш полъха на северно сияние,
корени изгнили от войнска самота,
прегръдка нежна отново да съживи!


Дива в мен гората, дива,
в своя бяг далечен,
стреми се да целуне небесна шир,
да догони вятъра,
да изпее песента на пролетта,
като потънал кораб,
завещал своята история
на всички морски нимфи,
да разнесе отвъд океана ехота на любовта.

Пламък в мен гори,
студа на зимен сън
стопява,
искрящ исландски фьорд,
потича по склона на гръдта,
потъваща в недрата на земята,
сълза планинска с изгрева се съживява,
изпива първа глътка от извора на вечността,
душата й толкова ранима,
възкръсва в еделвайса на върха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аматерасу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напоследък "изчерпателността" на коментарите в сайта заключаващи се до... "поздравления... харесва ми... супер... браво... " ми се струва твърде
    преситена в субективизъм граничещ до изнемога с егоизма на някой "коментатори" грижещи се неуморно за преосперитета на сайта...
    А що се отнася до INTI... този стил въпреки невъзможността си да бъде
    коментиран изисква по-скоро мълчание... отколкото пресилени усмивки...
  • Браво!
    Поздрави!
  • поздрав!
  • Много съм щастлива , че са ви стоплили моите стихове
  • Поздравления за стиха!
    Много,много ми хареса!
    Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...