17 июл. 2007 г., 11:27

Корени изгнили от войнска самота

1.1K 0 7
Аз нямам име,
ходя бося,
кожата ми с цвят пустинен пясък,
очите ми поток лъчи,
в тъмата - фотонен блясък.
Летя ефирна...
ти намери ме сред рояка хиляди звезди,
ако не ме достигнеш,
тогава се върни,
Назад, Назад,
където духът ти безмълвен спи.
Изкъпи се във вир от елмазена роса,
пречистен, преминал моста,
при мен ела,
да те помажа с блавонно пурпурно ухание,
да те погълна с пъстроцветна чистота,
да докоснеш полъха на северно сияние,
корени изгнили от войнска самота,
прегръдка нежна отново да съживи!


Дива в мен гората, дива,
в своя бяг далечен,
стреми се да целуне небесна шир,
да догони вятъра,
да изпее песента на пролетта,
като потънал кораб,
завещал своята история
на всички морски нимфи,
да разнесе отвъд океана ехота на любовта.

Пламък в мен гори,
студа на зимен сън
стопява,
искрящ исландски фьорд,
потича по склона на гръдта,
потъваща в недрата на земята,
сълза планинска с изгрева се съживява,
изпива първа глътка от извора на вечността,
душата й толкова ранима,
възкръсва в еделвайса на върха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аматерасу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напоследък "изчерпателността" на коментарите в сайта заключаващи се до... "поздравления... харесва ми... супер... браво... " ми се струва твърде
    преситена в субективизъм граничещ до изнемога с егоизма на някой "коментатори" грижещи се неуморно за преосперитета на сайта...
    А що се отнася до INTI... този стил въпреки невъзможността си да бъде
    коментиран изисква по-скоро мълчание... отколкото пресилени усмивки...
  • Браво!
    Поздрави!
  • поздрав!
  • Много съм щастлива , че са ви стоплили моите стихове
  • Поздравления за стиха!
    Много,много ми хареса!
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...