Аз нямам име, ходя бося, кожата ми с цвят пустинен пясък, очите ми поток лъчи, в тъмата - фотонен блясък. Летя ефирна... ти намери ме сред рояка хиляди звезди, ако не ме достигнеш, тогава се върни, Назад, Назад, където духът ти безмълвен спи. Изкъпи се във вир от елмазена роса, пречистен, преминал моста, при мен ела, да те помажа с блавонно пурпурно ухание, да те погълна с пъстроцветна чистота, да докоснеш полъха на северно сияние, корени изгнили от войнска самота, прегръдка нежна отново да съживи!
Дива в мен гората, дива, в своя бяг далечен, стреми се да целуне небесна шир, да догони вятъра, да изпее песента на пролетта, като потънал кораб, завещал своята история на всички морски нимфи, да разнесе отвъд океана ехота на любовта.
Пламък в мен гори, студа на зимен сън стопява, искрящ исландски фьорд, потича по склона на гръдта, потъваща в недрата на земята, сълза планинска с изгрева се съживява, изпива първа глътка от извора на вечността, душата й толкова ранима, възкръсва в еделвайса на върха.
Напоследък "изчерпателността" на коментарите в сайта заключаващи се до... "поздравления... харесва ми... супер... браво... " ми се струва твърде
преситена в субективизъм граничещ до изнемога с егоизма на някой "коментатори" грижещи се неуморно за преосперитета на сайта...
А що се отнася до INTI... този стил въпреки невъзможността си да бъде
коментиран изисква по-скоро мълчание... отколкото пресилени усмивки...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
преситена в субективизъм граничещ до изнемога с егоизма на някой "коментатори" грижещи се неуморно за преосперитета на сайта...
А що се отнася до INTI... този стил въпреки невъзможността си да бъде
коментиран изисква по-скоро мълчание... отколкото пресилени усмивки...