17 jul 2007, 11:27

Корени изгнили от войнска самота

  Poesía
1.1K 0 7
Аз нямам име,
ходя бося,
кожата ми с цвят пустинен пясък,
очите ми поток лъчи,
в тъмата - фотонен блясък.
Летя ефирна...
ти намери ме сред рояка хиляди звезди,
ако не ме достигнеш,
тогава се върни,
Назад, Назад,
където духът ти безмълвен спи.
Изкъпи се във вир от елмазена роса,
пречистен, преминал моста,
при мен ела,
да те помажа с блавонно пурпурно ухание,
да те погълна с пъстроцветна чистота,
да докоснеш полъха на северно сияние,
корени изгнили от войнска самота,
прегръдка нежна отново да съживи!


Дива в мен гората, дива,
в своя бяг далечен,
стреми се да целуне небесна шир,
да догони вятъра,
да изпее песента на пролетта,
като потънал кораб,
завещал своята история
на всички морски нимфи,
да разнесе отвъд океана ехота на любовта.

Пламък в мен гори,
студа на зимен сън
стопява,
искрящ исландски фьорд,
потича по склона на гръдта,
потъваща в недрата на земята,
сълза планинска с изгрева се съживява,
изпива първа глътка от извора на вечността,
душата й толкова ранима,
възкръсва в еделвайса на върха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аматерасу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напоследък "изчерпателността" на коментарите в сайта заключаващи се до... "поздравления... харесва ми... супер... браво... " ми се струва твърде
    преситена в субективизъм граничещ до изнемога с егоизма на някой "коментатори" грижещи се неуморно за преосперитета на сайта...
    А що се отнася до INTI... този стил въпреки невъзможността си да бъде
    коментиран изисква по-скоро мълчание... отколкото пресилени усмивки...
  • Браво!
    Поздрави!
  • поздрав!
  • Много съм щастлива , че са ви стоплили моите стихове
  • Поздравления за стиха!
    Много,много ми хареса!
    Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...