17 jul 2007, 11:27

Корени изгнили от войнска самота

  Poesía
1.1K 0 7
Аз нямам име,
ходя бося,
кожата ми с цвят пустинен пясък,
очите ми поток лъчи,
в тъмата - фотонен блясък.
Летя ефирна...
ти намери ме сред рояка хиляди звезди,
ако не ме достигнеш,
тогава се върни,
Назад, Назад,
където духът ти безмълвен спи.
Изкъпи се във вир от елмазена роса,
пречистен, преминал моста,
при мен ела,
да те помажа с блавонно пурпурно ухание,
да те погълна с пъстроцветна чистота,
да докоснеш полъха на северно сияние,
корени изгнили от войнска самота,
прегръдка нежна отново да съживи!


Дива в мен гората, дива,
в своя бяг далечен,
стреми се да целуне небесна шир,
да догони вятъра,
да изпее песента на пролетта,
като потънал кораб,
завещал своята история
на всички морски нимфи,
да разнесе отвъд океана ехота на любовта.

Пламък в мен гори,
студа на зимен сън
стопява,
искрящ исландски фьорд,
потича по склона на гръдта,
потъваща в недрата на земята,
сълза планинска с изгрева се съживява,
изпива първа глътка от извора на вечността,
душата й толкова ранима,
възкръсва в еделвайса на върха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аматерасу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напоследък "изчерпателността" на коментарите в сайта заключаващи се до... "поздравления... харесва ми... супер... браво... " ми се струва твърде
    преситена в субективизъм граничещ до изнемога с егоизма на някой "коментатори" грижещи се неуморно за преосперитета на сайта...
    А що се отнася до INTI... този стил въпреки невъзможността си да бъде
    коментиран изисква по-скоро мълчание... отколкото пресилени усмивки...
  • Браво!
    Поздрави!
  • поздрав!
  • Много съм щастлива , че са ви стоплили моите стихове
  • Поздравления за стиха!
    Много,много ми хареса!
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...