19 июл. 2009 г., 19:48

Корона 

  Поэзия
385 0 0

КОРОНА

В зората на времето тя бе пленена от седмина,
окована с по седем вериги за всеки от тях.

Тя посоката знаеше,
но пътят беше затворен
и пазен от онези, що я бяха поробили.

Да занесе живота във вечността,
да мине по пътя родена,
но не от смърт поразена.
Това бе орис безпорна за нея тук и сега.

Да намери тя покоя на вечността
във времето на формата,
благодарила на създателя,
изправена с мълчание.

И така, водена от истината,
изправена пред властелините на света,
тя позна оковите им,
но не стана одежда за тях,
защото властелините не я познаха.

С мълчание се издигна тя над мрака,
изправена застанала пред петия портал...

Даденото за Мария е дадено за нас.

Да носим ний закона,
но да не бъдем законодатели
и чрез полъха на намерението по силата на воля,
останали без желания,
родени във форма - забравени от страха,
даряващи живот - познати от твореца,
да застанем пред създателя
недокоснати от смъртта,
непознати за мрака, но познали светлината,
потънали в покоя, живеещи във вечността...

© Спас Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??