Косе-босе във гората,
на клонака, до листата,
място скътанко избра си,
кал и сламчици събра си,
самò си майстори, лепи,
гнезденце то си построи!
Яйчицата там си снесе,
да ги мъти се намести,
но видя го Кума Лиска,
с пухкавата мека ризка,
под дървото тя застана,
Косенцето си подхвана!:
-„Имам аз молба голяма,
гости са ми - тати, мама,
яйчице ми дай едничко,
да направя им чорбичка!”
Лисичката то съжали,
едно яйце ù подари,
но след ден тази хитрана,
пак под клоните застана -
този път за кака, бати,
Босенцето второ прати!
После трето и четвърто,
всеки ден тя се навърта!
Ех, последно му остана,
пак задава се Лисана!:
-„Няма да го дам Кумице,
ще остана без дечица!” -
рече Косенцето, кресна,
но Лисанка се не стресна!;
-„Тогава утре теб ще ям!”
закани му се тя без свян!
Птиченцето се разплака...
нещо шумна във шубрака,
Шаро - кучето пристигна,
лапичките си повдигна:
-„Не плачи, ти Косе-Босе,
в себе си аз сила нося,
ще се скрия в храсталака,
там хитрушата ще чакам,
тук да дойде, излъжи я,
че кокошчица се крие!”
Рано наша опашатка
идва за поредна пратка.
Пиленцето хич не чака,
праща я към гъсталака!
Шаро хвърля се по нея -
бяга тя, не знае де е,
тича, синори преваля,
в дупката се скри накрая!
Отвън куче души, лае,
а хитранка вътре бае:
-„Какини крачета мои,
истински сте ми герои,
вий как викахте, когато
нас ни гонеше зъбатко?”
-„Беж ти, Лиске, да бягаме!
Беж ти, Лиске, да бягаме!”
Чехли ще ви купи кака,
нови и за двата крака!
А очичките ми мили,
те какво ли са мислили?:
-„Беж ти, Лиске да бягаме!
Беж ти Лиске да бягаме!”
За вас ще има очилца
с прекрасни обли стъкълца!
И за сръчните ръчички
тя ще вземе ръкавички,
защото викали и те:
„беж ти, Лиске да бягаме!”
И послушните ушички,
казвали са като всички:
-„Беж ти, Лиске да бягаме!
Беж ти Лиске да бягаме!”
Обички тя ще им сложи,
със мъниста и от кожа!
„Ех, опашчице космата,
Ти що думаше, когато
гонеше ни куче страшно,
тичахме по друма прашни?” -
пита Лиса и я гали,
отговорът я опари:
-„Дръж я Шаро за опашка!” -
А Лисана се изкряска:
-"Ще те дам на него" - каза
и навън я тя показа!
Кучето я хваща, дърпа,
плахо се Кума озърта,
силно тегли тя, опъва,
а опашка се огъва!
Тя навътре, то навънка
и изтегли я отвънка.
Нахвърли ù се, в таз борба
кожухчето ù то съдра!
Тъй прогони Кума Лиса,
Косе-Босето спаси се!
© Костадинка-Коце Танчева Все права защищены