БелаТи (Бела Тихомирова)
76 813
15 нояб. 2023 г., 15:06  

Кошмар и спасение 

  Поэзия
320 6 10

Само краят, още неизвестен,
дава смисъл смисъла да търсим,
докато приписваме на грешки
пробата от своите усърдия.

 

Даже и без умисъл не стигат
дните песента на виночерпеца.
Усмихва се урокът пестеливо.
Разбирането винаги е жертва.


И колкото и зрялата мъгла
почерка си често да променя...
Душата на страха са начала
в очите,

от надежда зачервени.

 

© Бела Тихомирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Вики! Хубави почивни дни ти желая!
  • Невероятна сентенциозност, която много ми допадна. Помисли как да прецизираш неточността, която сама виждаш, ще стане съвършено!
  • Стойчо, Ники - хубав и вдъхновен ден ви желая!
  • Имах нужда точно от това!
    Поетичен разкош си, Бела!
  • Това е една стихотворна стълбица от сентенции.Но тази стълбица идва от глъбината на личните преживявания,за да продължи към висините на себепознанието.
    Поздравления, Бела Ти!🙏
  • Трябваше да бъде " Душата на страха са начала в очите, зачервени от надежда"...ще редактирам в следващи дни.
    Рядко пояснявам - но тук грешката го изисква...
    Когато ни е страх, опитваме с надежда и тези опити изграждат човешката ни същност...
    Може би е подсъзнателно отричане на края изразеното от мен - с думата НАЧАЛА.- Взиране за начала, желание за начала, смелост от начала.
    Горното е личен размисъл и не налагам на никого схващанията си! Просто ги изразявам както чувствам в момента..Хубав ден желая на творящите!
  • "Душата на страха е начала
    в очите," - "начала в очите" не го разбрах?
  • С три четиристишия ме накара да се замисля за края, за смисъла, за грешките и пробите... Хареса ми сравнението в последната строфа на променящата се мъгла с човешкия страх от... Ами, човекът май през целия си живот все от нещо се страхува.
  • Младенка, дали след края има поезия? Би било изненада от вечността Благодаря ти!
  • Винаги ме изненадваш с крайно нестандартната си поезия, Бела.
    Ловиш конгломерата на смисъла и го поднясяш свръхартистично. Поздравление!

    "Даже и без умисъл не стигат
    дните песента на виночерпеца.
    Усмихва се урокът пестеливо.
    Разбирането винаги е жертва."

    Шашкащо!!!
Предложения
: ??:??