Кошмари...
************
Не си спомням кога, но се случи.
Една нощ ме погълна сънят
сред яростен лай на кучета,
крачех премръзнал в снега.
След туй озовах се във езеро,
около мене плющеше вода,
сякаш на извор във гейзера,
виждах ужасни неща.
И сред пръските сини
видях себе си в тъмна страна
и нереални картини
се нижеха една по една.
Там, до реката на мъртвите,
се издигаше черна скала,
от върха и се стичаха кървите
до нещо като врата.
Опитах с ръце да отворя,
завъртях механичния винт.
Сам със страха си се борех
и пред мен се откри лабиринт.
Вървях и се лутах в безкрая,
но всичко пред мен се руши...
Може да бъркам - не зная,
наоколо шептяха души.
Минах край водопада,
отвори се друга врата
и до каменната ограда
имаше къща една.
Намерих се може би в хола,
до масичка вино с храна
и една книга на стола,
огряна от бледа луна.
И с треперещи пръсти
разлистих книгата тихо,
паднаха от стената кръстове
и някъде вълци извиха.
Да шепне чух глас със кръвта си
и рече ми: - Недей да четеш,
защото така любовта си
мигом ще погребеш!...
Захвърлих в ъгъла книгата
и огряна от лунни лъчи,
видях те горе, на дигата,
как гледаш ме с мокри очи.
Стреснах се диво, кошмара прокудих.
Към теб ми се щеше да тичам...
Важното бе, че се събудих!...
Без тебе не мога! Обичам те!...
************
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
