Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
3 февр. 2008 г., 11:27

Кошмари... 

  Поэзия
731 0 26

               ************

 

 

Не си спомням кога, но се случи.
Една нощ ме погълна сънят
сред яростен лай на кучета,
крачех премръзнал в снега.
След туй озовах се във езеро,
около мене плющеше вода,
сякаш на извор във гейзера,
виждах ужасни неща.
И сред пръските сини
видях себе си в тъмна страна
и нереални картини
се нижеха една по една.
Там, до реката на мъртвите,
се издигаше черна скала,
от върха и се стичаха кървите
до нещо като врата.
Опитах с ръце да отворя,
завъртях механичния винт.
Сам със страха си се борех
и пред мен се откри лабиринт.
Вървях и се лутах в безкрая,
но всичко пред мен се руши...
Може да бъркам - не зная,
наоколо шептяха души.
Минах край водопада,
отвори се друга врата
и до каменната ограда
имаше къща една.
Намерих се може би в хола,
до масичка вино с храна
и една книга на стола,
огряна от бледа луна.
И с треперещи пръсти
разлистих книгата тихо,
паднаха от стената кръстове
и някъде вълци извиха.
Да шепне чух глас със кръвта си
и рече ми: - Недей да четеш,
защото така любовта си
мигом ще погребеш!...
Захвърлих в ъгъла книгата
и огряна от лунни лъчи,
видях те горе, на дигата,
как гледаш ме с мокри очи.
Стреснах се диво, кошмара прокудих.
Към теб ми се щеше да тичам...
Важното бе, че се събудих!...
Без тебе не мога! Обичам те!...

 

 

               ************

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "J'irai chercher ton âme dans les froids dans les flammes
    Je te jetterai des sorts pour que tu m'aimes encore..."

    Селин Дион го е казала в тази песен... Страхотно стихотворение!
  • E-е-е, това е страхотно. Преведе ми през съня си и през обичта си. Какво е книгата в стиха ти? Нещата, които е по-добре да оставим някъде там, в миналото, където им е мястото, и да продължим напред. Да обичаме и да умеем да прощаваме?! Да не бъдем винаги хладнокръвни анализатори, а по някога просто да слушаме сърцето си?! Това, твойто, си е направо една емоционална бомба
    Ами - поздрави, човече!
    За стиха, за обичта и за... събуждането!
  • Браво,приятел!По невероятен начин утвърждаваш житейските ценности!
  • Силно и вълшебно,както винаги!!!
  • Чудесно е!Много ми хареса!Поздрав!
  • Много образно и картинно разказваш. Същевременно не пестиш чувства. Поздрави!
  • Та-рам-та-та....Та-рам-та-та-та...
    Какъв сте ми жалък...
    Между другото колкото и 2-ки да ми нацвъкате,Вашите л...а тук(цензура!) няма да станат на конфитюр.
  • Прекрасен си Валентино.Изпълнен с чувства,както винаги.
  • Много интересен замисъл и изпълнение!
  • Ами, ЧУДЕСНО!Това е!
  • Любооооооов!!!
    Навън е слънчево ... мдааа!
    Хареса ми!
  • Ама, че финал!
    От кошмартните сънища единственото спасения е любовта!
    Браво!
  • Приказно-любовно,
    треперещо написано..
    Тежестно-съдбовно
    сякаш е орисано!
    Наполетано, ще се повтарям май, последните ти стихове дано да са безкрайййййййй.
  • Всеки път ме изненадваш,но приятно!Поздравления за интересния стих!!!
  • Оригинално и различно,има голям талант в теб,продължавай!
  • Прочетох на един дъх! Богата образност! Силна виталност! Хареса ми финала! Обичта, побеждаваща кошмарния сън!
    Поздравления, Валентино!
  • Уаууу!!! Настръхнах! Перфектно описание!
  • ех! отново много добър!
  • Края е убийствен
    Браво!
  • Утрото,загърбило кошмара
    запазило е най-основното.
    Една любов и то такава,
    сърцето винаги ще помни...
  • Чуден и силен стих-БРАВО!!!
  • Кошмарно-поздрави!!!
  • "Вървях и се лутах в безкрая,
    но всичко пред мен се руши..."
    Все пак си намерил пътя в лабиринта...
    "Без тебе не мога! Обичам те!..."
  • И този път ми спря дъха!Невероятен изказ с който ме пленяваш!Прекрасно е!Прегръщам те за тази творба!
  • Ех, пак красота и възвишеност,
    какво повече да кажа и да искам,браво Вальо !!!!!
  • Много ми харесва!Интересно е!
Предложения
: ??:??