Кошмари...
************
Не си спомням кога, но се случи.
Една нощ ме погълна сънят
сред яростен лай на кучета,
крачех премръзнал в снега.
След туй озовах се във езеро,
около мене плющеше вода,
сякаш на извор във гейзера,
виждах ужасни неща.
И сред пръските сини
видях себе си в тъмна страна
и нереални картини
се нижеха една по една.
Там, до реката на мъртвите,
се издигаше черна скала,
от върха и се стичаха кървите
до нещо като врата.
Опитах с ръце да отворя,
завъртях механичния винт.
Сам със страха си се борех
и пред мен се откри лабиринт.
Вървях и се лутах в безкрая,
но всичко пред мен се руши...
Може да бъркам - не зная,
наоколо шептяха души.
Минах край водопада,
отвори се друга врата
и до каменната ограда
имаше къща една.
Намерих се може би в хола,
до масичка вино с храна
и една книга на стола,
огряна от бледа луна.
И с треперещи пръсти
разлистих книгата тихо,
паднаха от стената кръстове
и някъде вълци извиха.
Да шепне чух глас със кръвта си
и рече ми: - Недей да четеш,
защото така любовта си
мигом ще погребеш!...
Захвърлих в ъгъла книгата
и огряна от лунни лъчи,
видях те горе, на дигата,
как гледаш ме с мокри очи.
Стреснах се диво, кошмара прокудих.
Към теб ми се щеше да тичам...
Важното бе, че се събудих!...
Без тебе не мога! Обичам те!...
************
© Валентин Желязков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
E-е-е, това е страхотно. Преведе ми през съня си и през обичта си. Какво е книгата в стиха ти? Нещата, които е по-добре да оставим някъде там, в миналото, където им е мястото, и да продължим напред. Да обичаме и да умеем да прощаваме?! Да не бъдем винаги хладнокръвни анализатори, а по някога просто да слушаме сърцето си?! Това, твойто, си е направо една емоционална бомба
Ами - поздрави, човече!
За стиха, за обичта и за... събуждането!
-
Браво,приятел!По невероятен начин утвърждаваш житейските ценности!
-
Силно и вълшебно,както винаги!!!
-
Чудесно е!Много ми хареса!Поздрав!
-
Много образно и картинно разказваш. Същевременно не пестиш чувства. Поздрави!
-
Та-рам-та-та....Та-рам-та-та-та...
Какъв сте ми жалък...
Между другото колкото и 2-ки да ми нацвъкате,Вашите л...а тук(цензура!) няма да станат на конфитюр. -
Прекрасен си Валентино.Изпълнен с чувства,както винаги.
-
Много интересен замисъл и изпълнение!
-
Ами, ЧУДЕСНО!Това е!
-
Любооооооов!!!
Навън е слънчево ... мдааа!
Хареса ми! -
Ама, че финал!
От кошмартните сънища единственото спасения е любовта!
Браво! -
Приказно-любовно,
треперещо написано..
Тежестно-съдбовно
сякаш е орисано!
Наполетано, ще се повтарям май, последните ти стихове дано да са безкрайййййййй. -
Всеки път ме изненадваш,но приятно!Поздравления за интересния стих!!!
-
Оригинално и различно,има голям талант в теб,продължавай!
-
Прочетох на един дъх! Богата образност! Силна виталност! Хареса ми финала! Обичта, побеждаваща кошмарния сън!
Поздравления, Валентино! -
Уаууу!!! Настръхнах! Перфектно описание!
-
ех! отново много добър!
-
Края е убийствен
Браво! -
Утрото,загърбило кошмара
запазило е най-основното.
Една любов и то такава,
сърцето винаги ще помни... -
Чуден и силен стих-БРАВО!!!
-
Кошмарно-поздрави!!!
-
"Вървях и се лутах в безкрая,
но всичко пред мен се руши..."
Все пак си намерил пътя в лабиринта...
"Без тебе не мога! Обичам те!..." -
И този път ми спря дъха!Невероятен изказ с който ме пленяваш!Прекрасно е!Прегръщам те за тази творба!
-
Ех, пак красота и възвишеност,
какво повече да кажа и да искам,браво Вальо!!!!! -
Много ми харесва!Интересно е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Je te jetterai des sorts pour que tu m'aimes encore..."
Селин Дион го е казала в тази песен... Страхотно стихотворение!