Косите ти отрязаха
Косите ти отрязaха, приятелко,
защото им напомнят свободата.
Какво поиска? Само шепа щастие.
Какво получи? Болка... непозната.
Със камъни замеряха душата ти,
защото извисена бе... богата.
Крилата ти откраднаха, крилата ти...
защото бе високо... в небесата.
От спомените грабиха, приятелко.
Сега си гола... в дим от черни свещи.
Облизваха от твойта захар, сладката,
полепваше по устните зловещи.
Познаваше ги всичките... (преялите),
със твоята... безкрайно тиха вяра.
Научи се без тях да бъдеш себе си.
(Човекът няма жалост, нито мяра).
Потърси го и него, сред мнозината,
разхождащи се кално във очите ти.
И бе сълзливо, мрачно, като зимата...
не го откри... мнозина бяха ситите.
И точно в мисълта ти, непокорната,
разлаяха се гладни... като кучета.
Нахрани ги със думите по листите,
от кървавите мръвки се поучиха.
Видях, палача гледаше в зениците,
когато ти отсече... светлината.
От утре ще си първа... за възкръсване,
приятелко... готова за разплата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
