Паднаха златни облаци над пустинята от сребро
Сред пустошта портал към друго измерение
внезапно се отвори
Спектрум от незнайни за окото цветове като
възел се преплитаха -
и не след дълго се разливаха като
космически вълни в масивна бяла дупка.
Три слънца със своите лъчи светлина като
конци на кукловод пустинята огряват.

Прозрачен безкрай
Там можеш да видиш вятъра, твой приятел.
Небето като разлята боя
се смеси със сребърното платно...
Ах, само ако можеше да видиш колко красиво е то!
Ще ти се иска да надникнеш
А после да останеш
И да преминеш през портала със скоростта на светлината...