8 янв. 2017 г., 19:04

Космически възможно

936 2 0

редекорираме

сякаш е настъпило ново време

стените в непохватно жълто 

се оглеждаха една в друга

уязвимо придържайки 

спомена от миналото 

 

ти не беше още ясна

все така вярна на момента

обградена от дървените

приветливи ръбчета

на една стара рамка 

дълбоко в нея 

бе прилежно скрита

самотата

 

срещаме се на линия,

ръката ми все още потрепва 

докато вървиш

по нейните очертания 

шириш се

без много да смяташ

някъде четох

че така се завладявали 

крепости

затова и ловкост

съвсем не ти липсваше

 

разбира се като всяка

леко луда

леко неземна жена 

извличаш и последното 

добро от мен 

само като си заминаваш 

не забравяй 

 

да смениш маршрута

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Just Danny Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...