Космически възможно

редекорираме

сякаш е настъпило ново време

стените в непохватно жълто 

се оглеждаха една в друга

уязвимо придържайки 

спомена от миналото 

ти не беше още ясна

все така вярна на момента

обградена от дървените

приветливи ръбчета

на една стара рамка 

дълбоко в нея 

бе прилежно скрита

самотата

срещаме се на линия,

ръката ми все още потрепва 

докато вървиш

по нейните очертания 

шириш се

без много да смяташ

някъде четох

че така се завладявали 

крепости

затова и ловкост

съвсем не ти липсваше

разбира се като всяка

леко луда

леко неземна жена 

извличаш и последното 

добро от мен 

само като си заминаваш 

не забравяй 

да смениш маршрута