8 ene 2017, 19:04

Космически възможно

937 2 0

редекорираме

сякаш е настъпило ново време

стените в непохватно жълто 

се оглеждаха една в друга

уязвимо придържайки 

спомена от миналото 

 

ти не беше още ясна

все така вярна на момента

обградена от дървените

приветливи ръбчета

на една стара рамка 

дълбоко в нея 

бе прилежно скрита

самотата

 

срещаме се на линия,

ръката ми все още потрепва 

докато вървиш

по нейните очертания 

шириш се

без много да смяташ

някъде четох

че така се завладявали 

крепости

затова и ловкост

съвсем не ти липсваше

 

разбира се като всяка

леко луда

леко неземна жена 

извличаш и последното 

добро от мен 

само като си заминаваш 

не забравяй 

 

да смениш маршрута

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Just Danny Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...