8 ene 2017, 19:04

Космически възможно

928 2 0

редекорираме

сякаш е настъпило ново време

стените в непохватно жълто 

се оглеждаха една в друга

уязвимо придържайки 

спомена от миналото 

 

ти не беше още ясна

все така вярна на момента

обградена от дървените

приветливи ръбчета

на една стара рамка 

дълбоко в нея 

бе прилежно скрита

самотата

 

срещаме се на линия,

ръката ми все още потрепва 

докато вървиш

по нейните очертания 

шириш се

без много да смяташ

някъде четох

че така се завладявали 

крепости

затова и ловкост

съвсем не ти липсваше

 

разбира се като всяка

леко луда

леко неземна жена 

извличаш и последното 

добро от мен 

само като си заминаваш 

не забравяй 

 

да смениш маршрута

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Just Danny Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...