8 ene 2017, 19:04

Космически възможно

934 2 0

редекорираме

сякаш е настъпило ново време

стените в непохватно жълто 

се оглеждаха една в друга

уязвимо придържайки 

спомена от миналото 

 

ти не беше още ясна

все така вярна на момента

обградена от дървените

приветливи ръбчета

на една стара рамка 

дълбоко в нея 

бе прилежно скрита

самотата

 

срещаме се на линия,

ръката ми все още потрепва 

докато вървиш

по нейните очертания 

шириш се

без много да смяташ

някъде четох

че така се завладявали 

крепости

затова и ловкост

съвсем не ти липсваше

 

разбира се като всяка

леко луда

леко неземна жена 

извличаш и последното 

добро от мен 

само като си заминаваш 

не забравяй 

 

да смениш маршрута

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Just Danny Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...